петък, 31 октомври 2014 г.

Селска пита с праз и сланина

Селска пита с праз и сланина


Продукти:

плънка
3 стръка праз лук
150 гр сланина
сух девисил
черен пипер

тесто:
сока от два домата
1 ч.л. суха мая
2 ч.ч. брашно
3 с.л. олио/мас
2 с.л. сух магданоз
сол
150-200 мл хладка вода



Приготвяне:

От брашното, магданоза, мазнината, доматения сок и маята, разтворена в хладка вода
омесваме тесто. Оставяме да втаса.
Сланината  нарязваме на кубчета и запържваме в тиган. Може да се излее част от мазнината. Праза нарязваме на колелца и добавяме при сланината. Добавяме и черен пипер и девисил.
Размесваме тестото, разделяме го на две части.Разточваме едната част и застиламе тавата с размер 25 см. Разпределяме отгоре плънката и покриваме с разточената втора кора. Печем на 200 градуса до готовност. Поднасяме с бульон. Е, мазничко е, но много вкусно, с хрупкав блат и сочна плънка.



Рецептата съм приготвяла преди повече от 20 години, записала съм я на лист.







вторник, 28 октомври 2014 г.

Бабина северняшка тиквена торта

Да ви представя  един вкусен и сравнително лесен десерт, който съм правила преди три-четири години, но днес ме подсети ВилиРецептата зная  от една колежка от Белоградчик, но по памет съм я възпроизвела.

Бабина северняшка тиквена торта



Продукти:

1  кутия  печени кръгли кори 
½ тиква или около 400 гр.
1 ч.ч. захар
½ ч.ч. олио + 1-2 с.л. за намазване отгоре
1 ч.ч. вода + 1ч.л. сода, разтворена в нея

Приготвяне:


Тиквата се обелва, изпича или сварява. Може и  в микровълновата за около ½ час, докато омекне. Пасира се заедно със захарта и олиото на гладко пюре. 
В намазнена тавичка с големината на корите се поставя една кора. Напръсква се с водата леко и се намазва с тиквено пюре. Слага се втора кора, напръсква се, намазва се с пюре и така докато свърши пюрето.  Най-отгоре се поставя кора, намазва се с олиото и се поръсва  по обилно с водата. Пече се на 200 градуса, на предварително загрята фурна  30-40 минути до зачервяване.
Може да се завие и задуши след като се извади от фурната, но ние я предпочитаме по-хрупкава. Реже се на триъгълни парчета. Сервира се студена.Може да се поръси с пудра захар или с канела, който обича. :smile1:




понеделник, 27 октомври 2014 г.

Угиот тхина

Това са едни сладки, родината на които е Израел. Рецептата видях преди години в БГ- Мама, публикувана от Мента. От тогава често ги приготвям у дома. Миналата седмица носих за кафето в службата и колегите им се насладиха и оцениха високо. Много крехки, ароматни и елегантни.



Угиот тхина

Продукти:

1 ч.ч. брашно
1/2 ч.ч. захар
1/2 ч.ч.тахан
100 гр масло
ванилия (аз не слагам, харесва ми аромата на халва)

Приготвяне:



Всичко се разбърква до еднородна смес, оформят се топчета с размер на череша, сплескват се отгоре с вилица. Сладките се поставят върху хартия за печене, излизат две тави от тези на печката. Пекат се на 180 градуса около 15 минути. Изчакват се да изстинат и се прехвърлят в кутия. Леко хрупкави и ронливи са.
Преди печене може да се забоде някаква ядка в сладките. На последната снимка съм правила с бадем, преди време.







неделя, 26 октомври 2014 г.

Универсална подправка


Ето я моята подправка, която знам от колежки навремето, като започнах работа и бях млада домакиня ;D

Универасална подправка




Продукти:

1 кг моркови
1 кг чушки - червени и зелени
1 кг домати
1 кг кромид лук
1 целина със стеблата
2 връзки магданоз
1 кг сол

Приготвяне:





Всичко се смила с машинка за месо (аз вече меля в робота), добавя се солта, разбърква се хубаво и се слага в малки бурканчета. Не се стелиризира, солта държи зеленчуците като пресни. Една доза обикновено ми стига за зимата, но понякога правя и две :smile1:



Тъй като подправката е доста солена, първо слагам от нея в яденето и тогава, ако се налага добавям още сол. Отива на супи, яхнии, ориз, мусака...абе почти на всяка манджа е мерудия. ;D



Едва днес намерих време да направя...


четвъртък, 23 октомври 2014 г.

Факела Любов - 17

§§§


Време, спри се.Назад се обръщам-
Ето виж-тоз живот си лети.
С тебе днес аз във Китен се връщам-
Ето, спомням си нащо преди:
Лято помня-горещо и жадно,
Аз съм нежна, ти до мене седиш
И
Ръцете ти точно и вярно
Очертават ме в пясъка бял,
Сто години любов обещават за
Едничък мой поглед изгрял,
На очите ти пътя си спрял.

1988г.

сряда, 22 октомври 2014 г.

Салата или пастет от зелени домати

От мен пак една стара рецепта със стара снимка, но .... нямам време да пиша новите, а и старите също заслужават своето достойно място тук. Лошото е, че така и новите остаряват, докато им дойде реда...
Сега е сезонът на зелените домати по пазара, аз понякога си замразявам във фризера. :smile1:
Това е поредната рецепта, дадена ми от чистачката ни в службата - ромка. Салатата се оказа много лесна, много икономична и много вкусна :thumbup:

Салата или пастет от зелени домати

Продукти:
5-6 зелени домата
1 стрък праз лук
олио
сол
1/2 вр. копър
3-4 скилидки чесън
люта чушка по избор

Приготвяне:
Доматите се слагат в тенджера с вода, да ги покрие и се сваряват. Става много бързо. Пасират се или счукват в хаванче на едро. Празият лук също се пасира или нарязва на ситно и се добавя при доматите. Добавя се пресованият чесън и ситно нарязаният копър. Овкусява се със сол и олио, по желание се добавя и пасирана или нарязана ситно люта чушка. В зависимост от това дали ще е нарязано или пасирано се получава или салата или пастет - и двете много вкусни :thumbup:Редактиране на публикация

      

понеделник, 20 октомври 2014 г.

Сладкото на мама





Това е една измишльотина на мама, която се оказа ужжжжжжжасно вкусна

А в комбинация с нейното домашно овче мляко....е просто фантастично! Жалко е, че мляко вече няма, снимката е стара, но може да се хапва и така, а може и с цедено кисело мляко или заквасена сметана.



СЛАДКО ОТ КРУШИ, ЯБЪЛКИ, ТИКВА И ОРЕХИ



Продукти:

3 кг. круши
1 кг. тиква
1 кг. ябълки
1 кг. захар
Орехи, количество по желание

Приготвяне:

Крушите, тиквата и ябълките се почистват и нарязват на кубчета. Посипват се със захарта и се оставят да се стопи, до сутринта примерно. След това се слага на котлона и се вари, като се разбърква от време на време. Според мама е готово, когато капка, капната върху чинийка се разтича бавно . Добавят се орехите - на половинки и се вари още 10 минути. Слага се 1/3 пакетче лимонтозу и се налива горещо в буркани. Обръща се и се оставя така да изстине. На снимката е гарнирано с овче кисело мляко, но се хапва и така по нощите по едно цяло бурканче








събота, 18 октомври 2014 г.

Крем ванилия с пъпеш и скреж от виолетки

Това кремче ми подсказа една младичка колежка - Гълъбина, любител на вкусната храна. Освен това тя е и дипломиран маникюрист, творец на красиви нещица, сред които и интересни бижута. Ако ви заинтригувах - надникнете в нейното местенце:))
А аз импровизирах по нейната подсказка и се получи един чудесен:



Крем ванилия с пъпеш и скреж от виолетки


Продукти:
2 пакетчета пудинг ванилия от Лидл
1 пъпеш, около 600 гр
800 мл прясно мляко
1 ч.ч. захар, непълна
2 ванилии

бонбони виолетки

Приготвяне:


Сваряваме млякото със захарта и прибавяме пудинга според указанията на опаковката. Варим до сгъстяване, крема ще се получи по гъст, но това е необходимо, за да не стане рядък, като се добави пъпеша. Сваляме и охлаждаме покрит, за да не хване коричка. Измиваме, обелваме и пасираме пъпеша. Добавяме го в охладения крем, като зарбъркваме хубаво. Наливаме в чаши, купички и поръсваме отгоре със счуканите предварително в хаванче бонбони виолетки.
Кремчето изглежда като заскрежено с лилав скреж, а вкуса е много приятно съчетание на ванилия, пъпеш и виолетки. При мен пъпеша си стоеше в хладилника отдавна и беше загнил от едната страна. Уж изрязах хубаво и не опитах, но нагарчаше от това.

Признах си, защото дъщерята ме порица, че ще пускам крема в блога и ще излъжа хората да си направят, пък той горчи...:))) Е, аз пък знам защо нагарчаше моя, така че смело си го правете - вашият няма от какво да нагарча.





сряда, 15 октомври 2014 г.

Торта Маймунка

Торта Маймунка
и
Честит рожден ден, Моника!


Моника е моята малка приятелка, която днес става на 6 години. Работя с майка и вече 14 години. И се радвам, че съм първия човек, заедно с баща и, който я видя в родилния дом. Надничахме през стъклото и ни я показаха минути след като се роди. От тогава, та до днес Моника е дете, което ни е много близко и както казва тя "Весето ме обича" :))) Изключително сладка е, с оформен характер и като всяко дете на тази възраст - голяма бърборана. Понякога вечер си говорим и виждаме по скайп, редовно проверява какво вечеряме:))
Колкото и да ми е кът времето, особено през седмицата, не мога да пропусна да и направя торта за празника, че какво е рожден ден без торта?
Тази маймунка се роди за броени часове снощи, и то от идеята до изпълнението, и според наличните продукти (че нямаше и време за пазар през почивните дни) и дано се хареса на малката принцеса.
Аз и пожелавам да е жива, здрава, все така категорична и непреклонна  в мнението, исканията и решенията си:)) и с безгрижно детство(че така ги емнаха в предучилищната...)! Прегръдката ще си получи лично, като се видим, че ще пратя тортата и подаръка по майка и.

А ето и рецептата за торта с диаметър 20 см.:

Продукти:
за блата:
3 яйца
1 ч.ч. захар
1 ч.ч. брашно
4 с.л. вода
4 с.л. олио
1 с.л. какао
1/2 бакпулвер

за крема:
500 мл прясно мляко
1 пак.пудинг от Лидл
1/2 ч.ч. захар

125 гр масло
5 с.л. пудра захар

За украса:
1 ч.ч. течна подсладена сметана
2 с.л. заквасена сметана
1 с.л. какао

шоколадови пръчици
50 гр разтопен шоколад
2 бисквитки кръгли, шоколадови
червена шрифт боя (но защо ли се разтече?:( )


Приготвяне:

Яйцата се разбиват със захарта и след това се прибавят и останалите продукти като бакпулвера е смесен с брашното. Пече се в две алуминиеви тавички, намазани с олио и посипани с брашно.

Сварява се млякото със захарта и се добавя размития пудинг в часто от студеното мляко. Сгъстява се. Оставя се да изстине напълно.Отделно се разбива маслото с пудрата захар. Обединяват се двата крема. 
Намазва се първия блат, поставя се втория, който също се намазва с крем, както и отстрани. Слага се в хладилника за час да стегне.

Течната сметана се разбива, като се добавя и заквасена, за да се сгъсти. Измазва се първо с бялата сметана, като се заделя малко и за очите, след това се добавя какаото и след разбиване се измазва и кафявата част. Оформят се очите и носа, като се ползва разтопен шоколад, както и за надписа. С шрифт боя се рисува усмивката. поръсва се с шоколадовите пръчици за коса и за борд в горната част, а с цветни зрънце се посипва борда на тортата в долната част. Двете бисквитки се поставят за уши на маймунката.






 Весел празник, Моника.

неделя, 12 октомври 2014 г.

Екскурзия до съседна Гърция - 2 част

На втория ден от екскурзията потеглихме от Катерини за Метеора с автобуса на пловдивската група и техния екскурзовод. Много сме доволни от него.
Когато се качихме на магистралата се разкри страхотна гледка към Олимп. За съжаление бяхме от другата страна на автобуса и не успях да направя хубави снимки. Надявах се, че това ще се случи на връщане, но уви - слънцето блестеше срещу нас и положението беше още по-зле. Видяхме я обаче добре - величествената и божествена Олимп.
Олимп е най-високата планина в Гърция - 2 917 метра.
В древногръцката митология Олимп е домът на Олимпийските богове. Най-високият връх на Олимп e Митикас, което на гръцки означава нос. На първата(макар и лошо) и последната снимка се вижда върха.





Минахме и покрай една крепост, не разбрах много за нея, освен че е изоставена и не се поддържа.



И по пътя...








И пристигнахме на мястото, където дъха спира от изумление...и преклонение пред могъществото и на природата и на човека...

МЕТЕОРА - Уникалните скални манастири

Метеора е разположен на около 240 км. от Солун. Високите мегалитни скали, приличащи на каменни стълбове се издигат на 400 метра над Тесалийската равнина. Има доста теории за произхода на тези каменни образувания и най-вероятната е, че преди около 60 милиона години днешната Тесалийска равнина е била дъното на голямо езеро, оградено с планини. След гигантски катаклизъм водите на езерото се оттекли в морето, отлагайки наносен материал по склоновете му и така оформили скалните образувания. На пръв поглед скалите са изградени от плътно споени речни камъни с най-различни размери. В резултат на влиянието на вятъра, водата и температурните разлики се образуват тези мистични, сякаш застинали във въздуха каменни стълбове, наречени Метеора, което от гръцки е "висящи във въздуха".

В полите на скалните образувания се намират две много китни селища - Кастраки и Каламбака. На отиване минахме през Кастраки - малко, курортно селце с множество хотели , ресторанти и магазини, напомни ми за Балчик като начин на застрояване. Хареса ми, но за съжаление не спряхме да го разгледаме.

Част от снимките в началото са от автобуса и в движение, но ще дадат някаква представа.















Метеора не е само творение на Всевишния. Тук природа и човек са показали такова съвършенство, че оставаш ням и смаян от силата и на двете поотделно, и най-вече в своята цялост. Уникално място, което сигурна съм няма аналог в света. Човек просто трябва да го види с очите си, снимките и прочетоното могат само да загатнат за това божествено творение.
Скалните манастири са заселени през 11 век от християнски отшелници. В края на 14 век при османското нашествие по върховете на скалите гръцките монаси построяват манастири - 24 на брой. Достъпа до тях е по въжени мостове, подвижни стълби и стъпала, вкопани в скалите.
С единствени оръжия - молитвата и постите и средства - волята, послушанието и безимотността монасите от Метеора стоят стотици години - страж на историческото и национално съзнание. Повече от хиляда стръмни ска ли, в мистериозната си симфоничност, самотност и мълчание, с вековните манастири по върховете им създават у човека един безгласен екстаз и го извисяват. 
Как точно са построени тези манастири тогава остава загадка и до днес!











От 24 съществуващи манастира днес функционират едва 7, като 6 от тях за отворени за туристи - Преображение Господне - Великият Метеор
Вси светии - Варлаам
Света Троица
Свети и Първомъченик Стефан
Света Варвара - Русану
и Свети Никола.

Ние успяхме да разгледаме първите два.

Преображение Господне - Великият Метеор


Извива се огромна опашка от поклонници и туристи по стъпалата нагоре. Изморително и стръмно е, пък и доста горещо.
В манастирите не може да се влиза с открити рамене или къси поли и панталони, така че за тези, които не са предвидили да се облекат подобаващо има специални престилки, с които прикриват разголеното.





Изкачваме се и ние - сякаш в небесата...


В пролуките накъдето и да погледнеш като гъбки кацнали на скалите се виждат манастири.








И поглед отвисоко.


Вече сме в манастира. Реликвите, съкровищата и ръкописите, които се пазят днес в манастирите на Метеора са много - свети мощи и изкусни мощници, кръстове от "честно древо", чудесни преносими икони, свещени потири и евангелия, златотъкани одежди, дърворезба, изключителни фрески от Критската и Македонската школи, стари документи, посвещения, дарителници с голяма историческа и културна стойност...


На двора шуртеше чешма, как ли са прекарали вода до тук?






Това е сградата, в която живеят монасите.


А от тук се разкрива уникална гледка, макар че е страховито да се доближиш до дървената оградка, отдолу у пропастта.



От орлов поглед.





И отново надолу...и снимка на отсрещната скала и манастир.


И един безумец, "кацнал" на една от скалите. Екскурзовода каза, че има не малко жертви сред подобни смелчаци, направо ме беше страх да снимам, да не полети...приближила съм, скалата е огромна.



Излизаме отново през едно тунелче в скалата.




И втория посетен от нас манастир Вси светии - Варлаам.




























И сергии със сувенири пред манастира.


Тръгваме обратно:(




Тази приятелка намерихме в крайпътното магазинче(фабрика) за рисувани икони.



Бих се върнала за повече време и в работни дни да посетя отново Метеора, заслужава си! 
Ако имате път - не се колебайте - уникално място!


На път сме обратно за Паралия Катерини.

По пътя спираме на Извора на Афродита, където е и параклиса на Света Параскева.
Те се намират в долината на Темпи. По висящ мост стигнахме до извора.Наляхме си вода от извора - за целомъдрие, тя не се пие.Легенда разказва, че когато се връщала от Олимп след гуляй с боговете, Афродита се миела в този извор и така връщала своето моминско целомъдрие.  








Наблизо е и параклиса на Света Параскева. Там също има вода, която се пие и е лековита. 












Докато разбера, че е забранено да се снима, вече бях нащракала:).

Прибираме се за вечеря и нощувка в Катерини.

На другата сутрин по програма бяхме заплатили екскурзии до Вергина и до Едеса. За съжаление трябваше да пътуваме с нашата неоправна екскурзоводка, която така и не дойде да съобщи за час на тръгване. На сутринта ни събира по стаите поне 1 час. Тръгнахме. Оказа се, че в автобуса тя "откри", че половината от хората в автобуса не са платили. Настана едно чудене, до скандал се стигна, в резултат на което десетина човека отказаха да платят, но посетиха градовете, тъй като нямаше как в последния момент да се промени програмата...

ВЕРГИНА

Вергина е село в Гърция, в област Централна Македония, на брега на река Бистрица. През 30-те години на миналия век, при археологически разкопки, в селото са открити руини от първата столица на антична Македония – Еге. Учените смятат, че във Вергина е открит гробът на Филип II Македонски, бащата на Александър Велики. На същото място е намерен античният македонски символ – слънце с шестнадесет лъчи, известно като Звездата от Вергина. Селото носи името на легендарна македонска царица на Бероя. 





Навсякъде имаше маслинови дървета, успяхме да си донесем клонки за лавров венец:)





Не успяхме да посетим гробницата на Филип Македонски, пристигнахме твърде късно, оставиха ни на паркинг и екскурзоводката ни определи час на тръгване и изчезна, дори не обясни накъде да вървим. Когато стигнахме до гробницата ни оставаха 15-20 минути до тръгване. А входната такса е 8 евро, просто решихме, че не си струва за тази немалка сума да влезем и излезем само.






Продължаваме към

ЕДЕСА- градът на водата.

Намира се в подножието на планината Вермио, с прекрасен изглед към долината, с изобилни води и богата растителност, тук може да забравите всекидневието и стреса. Старото име на града, използвано от някои славянски народи (българи, македонци) е Воден.
Градът е много известен заради водопадите си, спускащи се по река Едесеос или Вода, която тече през града. Те са най-големите в Гърция. Преди водопадите са били 6-7, но днес са 2 големи и няколко по-малки. Обградени са от един зелен парк с вековни чинари, създаден от германските завоеватели, а преди войната тук са били гробищата, и водопадите са били трудно достъпни. Водите на големия водопад „Каранос” падат от височина приблизително 70 метра. На предпоследното ниво на парка има и една пещера със сталактити и сталагмити. 

Пак поради ограниченото време и некадърния екскурзовод не успяхме да видим нищо повече от града, освен двата водопада и парка до тях.

Реката, която минава през града.




И набира скорост, засилва се...



За да се излее красиво тук...


 Това е вторият по големина водопад.


И пак големият.




И пещерата в близост до него.


А тук съм зад водопада, пръски вода ме освежават чудесно в този топъл ден.







Усещането е уникално.





Потегляме за София...
На почивката по магистралата се запознахме с тази котана-гъркиня. Приличаше на нашия котарак


Прибрахме се в София посреднощ. От 30 градусова жега - в проливен дъжд и на10 градуса.
Разбира се дори след краткото пътуване сме единодушни, че няма по-мила гледка и по-скъпи същества от децата(дъщеря и зет) и че от вкъщи по-хубаво няма:)))

Но пък изкарахме изключително наситени и емоционални три дни.

До нови срещи от нови местенца.Дано ви е било интересно.