четвъртък, 2 октомври 2014 г.

Приятелство в друго измерение и чушки с мляко на фурна

Днес публикацията ми ще бъде тъжна, но и много истинска - такъв е живота.
Мнозина от вас сигурно са чували  за Жоро Бордовски (а някои го познаваха и лично) и неговия блог Диабетичната ми кухня.
Аз имах щастието Жоро да бъде един от най-близките ми семейни приятели. Днес се навършват 6 месеца от неговата смърт. Но в сърцата ни той е жив, въпреки че ни липсва физическото му присъствие, и това не са само празни думи, които се казват в такива случаи, а думи, капещи от сърцето ми...
Жоро беше изключително ярка личност, голям ум и интелект, беше забавен, беше интересен, но най-важното - беше добър човек. За хората, които малко го познаваха понякога изглеждаше заядлив и високомерен, но всъщност сърцето му беше широко и добро, не вярвам някога в живота си да е навредил някому, всъщност сигурна съм, че не е.
Не познавам човек с по-висок дух от неговия. Живота му отреди нелека съдба, с изключително влошено здраве години наред, изтърпя неимоверни мъки, болки, психически травми, но никога не загуби куража си, жаждата си за живот, никога не се оплака, не го видях сломен. Ако не знаехме за състоянието му, бихме си помислили, че това е човек, на когото всичко му е наред - ведър, усмихнат, шеговит, ироничен.
Жоро беше Човек, възпитан в истински ценности, в добродетели, които днес все по-рядко се срещат. Той се гордееше с факта, че през живота си е имал само една жена - и това е неговата съпруга, която е неутешима от загубата му. Любов, каквато сте виждали само в приказките и във филмите, но да - аз съм свидетел, че те я имаха. И фразата "докато смъртта ви раздели" е само доколкото него го няма физически, знам че той винаги ще бъде до нея по един или друг начин.
Жоро беше истински приятел - това знам от личен опит, но и до днес ме боли от факта, че много хора се преструваха на негови приятели, но в момента, в който се разболя...останаха неколцина. Това лицемерие ме отврати и преустанових контакти с някои от общите ни познати, които и бездруго вече ми бяха показали истинските си лица, но това преля чашата.
Сигурна съм, че те дори нямат угризения, мислят само за позитивни неща и дори си вярват, че са добри хора. Жоро никога не ги обвини, той приемаше хората, каквито са и намираше оправдание за всички.
Жоро беше изключителен кулинар - остави ни рецепти, които нямат равни с точността, с прецизността и са толкова вкусни, че която и рецепта да направите - ще се получи отлично!
Имаше и усета, и знанията и желанието да се занимава с това. От него съм научила много - във всеки аспекта от живота, споделяли сме един на друг най-лични и съкровени неща и винаги сме разчитали не само на дискретност, но и на подкрепа, на съвет, на споделеност.
Жоро и Нора ще си останат едни от най-истинските ни приятели!
Вярвате ли ми, че понякога чувам сякаш гласа му или виждам, че ми дава знак по някакъв начин за нещо...
Заради всичко, което беше, Жоро ще е винаги в сърцата ни, в спомените ни, толкова неща има, които непрекъснато ни напомнят, къде с гордост, къде с умиление, но за жалост и с тъга за него.
Почти всеки ден си пишехме в скайп, шегите му също ще ми липсват толкова много...срещите в познатото до болка заведение, пътуването до Годеч в почивните дни...почивки, прекарани заедно, места, на които сме ходили...угризенията, че му отказах да идем на риба...
Така и не успях да му споделя идеята си за създаването на блога, състоянието му се беше влошило вече, разчитах на неговата помощ при създаването, на неговите съвети, на подкрепата му...
Толкова години страдахме и ние покрай неговите страдания, тревожехме се при всеки проблем, поредна операция...да, може да е грехота, но...той се отърва от страданията, които накрая бяха непосилни. Но...остави след себе си болка и празнота...която за съпругата му е наистина много, много тежка...Превърна се самата тя в светулчица последните години, неимоверна умора и напрежение - и физически и психически. Но..."да бе останала частица от него, но да можех да я докосна" плаче тя. Никога вече нежната и усмивка няма да грее така на лицето и... Да, времето може би ще притъпи болката, тя няма избор освен да продължи да живее...но душата и вече ще бъде завинаги скъсана наполовина и радостта от растящия внук, от прекрасното семейство на дъщеря им - непълна...Тази липса не може да бъде запълнена от никого и от нищо!
Такъв е живота - всичко се плаща. Има хора, които никога не срещат истинската любов, хора, които не обичат и не са обичани  - те не знаят какво е щастие.
Има и такива, които са намерили любовта, обичали са и са били щастливи години наред, но идва момент, в който  щастието се превръща в нещастие...
Съжалявам, ако съм отегчила и досадила с излиянието си, но това всичкото, наистина се изля от душата ми...

Исках просто днес да отбележа този помен - 6 месеца от смъртта на Жоро за всички близки и приятели, които го познаваха, уважаваха или обичаха и ако от някъде той вижда - нека знае, че не сме и няма да го забравим! Дълбок поклон пред паметта му!

И по негова рецепта едно простичко и лесно ястие, но много, много вкусно и подходящо за сезона. Ще копирам рецептата дословно, а вие може да увеличите или намалите продуктите, в случая са за две порции. Пригответе го и си спомнете за този прекрасен човек и кулинар!
А аз ще кажа, че Жоро не само е бил, но и Е мой приятел завинаги!

Чушки с мляко на фурна



Продукти

8 печени и обелени червени чушки
100 гр сирене
300 гр прясно мляко
1/4 връзка магданоз
олио за пържене
брашно за паниране
сол на вкус

 Приготвяне:

Чушките се панират в брашно. Изчаква се около 15 мин. за да попие брашното и се изпържват в сгорещено олио от двете страни. Нареждат се в тавичка, заливат се с млякото, поръсват се с натрошеното сирене, посоляват се (съобразете се със солеността на сиренето) и се запичат във фурна. При поднасяне се поръсват с нарязания на ситно магданоз.






18 коментара:

  1. Весе, ти си истински приятел!!!
    Не познавах Жоро лично, но общувахме на общия ни форум. Колко пъти и да съм му написала, винаги получавах подробен отговор или съвет. Бях потресена от смъртта му.
    Лека му пръст и сигурна съм, че някъде там, той всичко вижда и чува и се усмихва.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Именно на това се надявам и аз - да е на по-добро място и да се усмихва.

      Изтриване
  2. Светла му памет!
    Не си ни отегчила, Веси, казала си всичко много истинско и точно. Жоро беше щастлив човек, точно, защото беше добър, истински и здраво стъпил на земята. Обичан и обичащ.
    Липсва ми и на мен. Все чакам да изскочи отнякъде махащо човече, последвано от "здрасти-мрасти дай пари за пасти".
    Дано да е на по-добро място..........

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, Пепи, точно така - истински човек, стъпил на земята...колко много ми липсва, разплака ме, все едно го чух "Весела, месила, недомесила..."

      Изтриване
  3. Весе, май ще идвам на Калисто за тези чушки. :) Поздравления!
    Хубав ден!
    Светла му памет на Жоро!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да, Иван, не само тези чушки, но и всички рецепти на Жоро са уникални! Какъвто беше и самия той!

      Изтриване
  4. Ох, Веси, така ми запари... Не само на очите, ами и в душата. Защото знам колко тежка е една такава загуба и колкото и философски да опитвам да я приема, просто не мога да се примиря. И аз още не вярвам, че дядо го няма, често го търся, но уви... И все пак съм сигурна, че е там, някъде там, че ни закриля... Нямам сили да продължа, но мир на праха му, нека почива в мир Жоро. Не го познавах, но съм сигурна, че е бил Човек!
    Прегръдки, Веси!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Гери, съжалявам, че те разстроих...Прегръщам те И аз съм загубила и дядовци, и баби, твърде млада бях също за тези загуби, но човек по-философски приема нещата, когато , както казват старите хора "е по ред", но когато си отива млад човек в разцвета на живота си е дори още по-тъжно...

      Изтриване
  5. Не познавам твоя приятел, но написаното от теб ме просълзи...Прекрасни думи си изляла от сърцето си, явно за прекрасен човек...А ястието, което споделяш, носи топлината на домашния уют - само който го познава, разбира и усеща сгряващата му прегръдка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Петя, думите ми са без значение, защото няма да го върнат, просто си излях чувствата си, това е, пък и искам да се знае и от тези, които не са го познавали, че беше голяма личност. Разгледай блога на Жоро и ще останеш очарована от рецептите и простичките им обяснения. Дано успее съпругата му да го запази, защото е на платен домейн(или както там се нарича), а паролите за плащане никой не ги знае!

      Изтриване
  6. Не го познавам, Весе, за съжаление, само блога му съм чела посмъртно.
    Толкова истински искрено си писала за него, чувствам, че си изгубила добър приятел.
    Съчувствам на съпругата му, мисля че разбирам как се чувства тя ...Просто защото съм преживяла такава загуба... Да, такъв е животът... и останалият няма друг избор, освен да продължи да живее... някак си...
    Бог да го прости твоя добър приятел Жоро, той сега сигурно е на по-добро място.
    А ние ще четем рецептите му и ще си готвим по нещичко от тях...

    ОтговорИзтриване
  7. Веси, този пост докосна силно сърцето ми.
    Не го познавах Жоро, но ти така си го описала,
    че сякаш става въпрос за стар приятел.
    Светла му памет!
    И няма да е лошо от време на време да ни припомняш негови рецепти!
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, докосва, защото е отражение на болката за скъп приятел. А рецептите...струва си да се правят и предават и на поколения напред, тъжно ми е обаче, пък и едва ли мога да достигна висотата на оригиналните такива...

      Изтриване
  8. Благодаря, че ни напомни, Веси.
    Много силно написано - като за добър човек и скъп приятел...
    Светла му памет!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дианка, ти го познаваш и знаеш, че беше именно такъв...ех да можеше да имаме поне още една среща като преди, нали...

      Изтриване
  9. Днес е тежък ден, и за капак ми стана още по-тъжно като ме подсети за Жоро, Весе.
    Казват старите хора да не споменаваме често мъртвите, но е истина, че у дома често говоря за него и дори хора, които не са се срещали с него, го познават задочно от разказите ми. Дори само да кажа на моите калпазани, че Жоро е препоръчал еди какво си, колкото и да не им се нрави идеята, се приема без ропот. Веднъж се видяхме с него и Норчето и бе достатъчно, за да ми станат близки на сърцето. Някак моята симпатия и респект към него се предават като с магия на всеки, пред когото го споменавам. А ти си била щастливка да имаш за приятел такъв Човек, Веси.
    Светла му памет!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Ирме, много силно го обичахме и аз, и мъжа ми, затова и болката ни сега е силна, особено в такива дни. Сещам се в такива случаи за един откъс от стихове на Пеньо Пенев "нека никой нищо да няма, за да няма какво да загуби", написано вероятно в момент на дълбока загуба...Аз обаче си мисля, че щастието да познавам Жоро и да сме били приятели е по-силно и ще победи болката. И ако трябва да се върна назад и да избера струвало ли си е сега да страдам - да, струва си!
      Знам за вашата среща с Жоро и Нора, и симпатиите ви да знаеш бяха взаимни, те също бяха с прекрасни впечатления, факт, които допълнително засили и моите към теб, знам, че мога да се доверя на преценката им. Прегръщам те!

      Изтриване