неделя, 24 август 2014 г.

Факела Любов - 10

Факела Любов - 10

СЕЗОНИ

Когато пролет всичко оживява
и ручеите бликнали зоват,
когато птиците навън запяват
и най-красивите цветя цъфтят,
когато във душата не остава
на старото измъчения глас,
при нея идва новото на власт!


С узряла ръж и мирис на сено
косите златни лятото разплита,
раздава щедро свойта топлина,
в чудесни приключения оплита.
Морето ни посреща оживено,
изпълва ни на лятото дъха,
душите ни са пълни с чистота!


Дърветата на някой са сърдити,
изплакват своите сълзи-листа,
и птиците от тука  си отлитат…
Какво пък толкова-дошла е есента.
Небето иска да ни натъжи
и мрачни облаци над нас люлее,
но хубавия спомен в нас живее!


Обличаме си топлите кожуси,
че зимата понякога е зла
и крачиме, затъвайки по пътя си,
в очакване да дойде пролетта.
Май зимата ни сплаши с свойте преспи.
Бучат виелици.Студено е...
Ала е бяло...А бялото е щастие!






6 коментара:

  1. "... и ефир от чистота, наниз от следи, спомняща сълза."

    Ех, Веси... :)

    ОтговорИзтриване
  2. Гери, да подозирам ли, че ти също пишеш, или да съм сигурна?!?:))) Ще ми е интересно да прочета и повече. Прегръдка!

    ОтговорИзтриване
  3. Прекрасно!
    От всеки стих си личи кое е любимото ти време от годината, Весе. :)) Обичаш лятото, мразиш зимата, едва си дочакала пролетта, защото знаеш какво следва след нея, а есента не може да те уплаши с настъпващата след нея бяла, но все пак зла зима, защото летните спомени ще те греят и в дълбоките преспи. Пропуснала си само още един сезон тук - безвремието. Интересно ми е какво виждаш в него ;)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Така е, Ирме, въпреки че съм се опитала да покажа, че всеки сезон сам по себе си е хубав, не може да не личи пристрастието ми. Колкото до безвремието...предизвикателство ми поставяш май, а...:) ? Знам ли, може пък един ден и за него да напиша, като ми дойде музата...

      Изтриване
  4. Ах, Весе толкова точно си описала всеки сезон на дългата година. Всеки сезон е получил по-малко от твоята любов, въпреки любовта ти към лятото и топлото.

    Моят е есента и зимата....

    Дърветата на някой са сърдити,
    изплакват своите сълзи-листа...

    Наистина дърветата все едно плачат...Умееш ти да наредиш в стихове, това което виждаш...

    ОтговорИзтриване
  5. Значи Аля - това е за теб -
    "Студено е...
    Ала е бяло...А бялото е щастие!"

    ОтговорИзтриване