четвъртък, 3 юли 2014 г.

Факела любов - 7

§§§


Сега разбирам - с чувство закъсняло
не мога да възвърна твоя плам...
Изгасналите чувства да запаля,
не ще успея вече с нищо, знам.


Излишно е слушалката да вдигна
и твойто име аз да прошептя...
До теб по жицата не ще достигнат
несвързаните ми, задъхани слова.


Отдавна вече аз съм проумяла,
че няма нищо по - излишно от това -
със закъснели чувства да запаля
изгаснала (дори най-светлата) искра.


Набирам номера със нервни пръсти...
Мълча…Но твоят глас веднага ме позна.
Ти си ме чакал?! Чакал си ме ти!?
Не аз не плача…Дъжд ли заваля?!?


1987-1988г.


4 коментара:

  1. Весе, толкова нежно..Всяка една дума е на свое място..толкова точно описваш чувството любов, мъката и щастието...

    ОтговорИзтриване
  2. В такива осъзнати моменти ръката сама пише върху листа.......,нали Веси?!И сякаш ти олеква с писането и ...плаченето!И аз така обичам да изпразвам душата си:))),затова те поздравявам и ..прегръдки:)!

    ОтговорИзтриване
  3. Аля, Гери, Миленче, толкова близки ви чувствам...благодаря ви, че споделяте емоциите ми!
    Миленче, ще ми е интересно да прочета...:)

    ОтговорИзтриване