вторник, 17 юни 2014 г.

Факела Любов - 6

Факела Любов


Стихотворение №6 от поредицата

§§§


Спри се! Спирам озадачено.
Спирам не защото ми е заповядано.
Спирам учудена, че сама си заповядам.
Аз не спирам да крача.
Аз спирам да живея…
Все едно дали не е на земята
едно странно чувство завладява завинаги,
завладява като религия,
като вяра в слънцето…
Няма време, няма сезон.
Там, някъде в неизвестното - там си ти.
Ти ли? Там няма такова понятие.
Там сме Ние! Ние двамата, само двамата!
Спри! Чуваш ли, спри! Заповядам ти!
Това - там - е лъжа. Лъжа е,
макар че съществува.
Лъжа е, защото тук на земята
не може да бъде истина.
Не може. От страх, от глупост,
от лъжи, от истини, от всичко -
тук е Земя. Спри се!
Заповядам ти! Спри се! Чуй последната си заповед!
Недей да спираш! Лети! Ти го обичаш!

Обичаш го!!!



Преди 1988г.

3 коментара:

  1. Така е Веси ,за да заслужиш любовта,за да осветиш живота си с нейния факел трябва да си смел,упорит и малко неразумен(,но пък много умен:)))!
    Чудесни стихове!

    ОтговорИзтриване
  2. Ех, Миленче...такива хубави думи...благодаря ти! И се радвам ужасно много, че ти харесва, макар че това ""стихотворение" не е в рима. Иска ми се да те прегърна :), от къде изникна, хей!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. И понеже погледнах, че работиш в счетоводна кантора, аз преди време също "се правих на счетоводител (неуспешно:)), и бях драснала на една колежка за РД две куплетчета, та тя тогава ми каза "По -добре счетоводител с душа на поет, отколкото поет - с душа на счетоводил" - много ми хареса. Нищо против счетоводителите, де - просто аз не ставам.

      Изтриване