събота, 24 май 2014 г.

За буквите с любов и торта Х


Това е една прекрасна инициатива на Мария Христоу, по повод на 24 май, която подкрепям и в която исках да се включа с удоволствие
По принцип не си падам по такива масови мероприятия, но в случая определено си заслужава.

Обмислях някакви тържествени думи, с които да отбележа и аз празника тук, думи на гордост и възхвала...дори бях подбрала известни стихове, а всъщност се чувствам тъжна...
Цяла седмица в службата текат уволнения. Нищо ново под слънцето в днешно време...така е...времето е динамично. Лошото е друго - работя в държавно учреждение,  място, което да служи за пример...място, където „светлите бъднини” би трябвало да се градят...Знаете ли каква е реалността?!? Отиват си един след друг и малкото останали кадърни, можещи и знаещи специалисти и идват компютърно неграмотни, без ценз и образование, хора, готови и можещи само и единствено да лакейничат...Нещо повече, това не са уволнения, това е подигравка с човешкото достойнство. Чувствата ми варират от учудване, през ярост и достигат отвращение. Тъжно е и друго – че голяма част от хората, които оставаме, не си тръгваме сами, колкото и много да ни се иска...Защо ли?...Защото и навън не е (много) по различно, защото това е малък отрязък от държавата ни въобще.
Образование ли? Наука ли? Що е то? Години наред гледаме отстрани как държавата абдикира...от всичко, съсипано е всичко, образованието и науката не правят изключение.
Да идем в чужбина ли? Да оставим прекрасната си Родина, да оставим майките и бащите си, да оставим приятели, дом...В чужбина? Каквото и да си говорим за глобализация, за свят без граници, си мисля, че там ще сме винаги чужди, та макар и при (може би) по-нормални условия на живот и по-добър стандарт.
Но аз искам тук да остана, тук да живеят и раждат децата ми...И ми е много, много тъжно...С оплакване не става, нали? Да, но как??? Аз не съм нито необразована, нито неможеща и незнаеща...как да живея и работя нормално в държава, която отдавна не е нормална, да изляза да стачкувам ли...видяхме дали и това има смисъл, с война ли...пази боже...! Да се спасяваме поединично, решение ли е? Питам се защо и как се докарахме до тук? Ние..., наследниците на Ботев, на Левски, на хиляди, хиляди, стотици герои на едно или друго време, родени тук  и наричащи себе си българи, наследниците на Кирил и Методий...
Знаете ли какво каза днес един от новоназначените началници  – че 24 май не е наш празник, а само на учениците!?! Денят на славянската писменост и култура!!! Разбира се, че по-важно е да отпразнува назначението си...
Защо дилемата всекидневно пред всеки от нас е дали да продаде душата си на дявола и да краде народа си(или е подлога на тези, които го правят),  или да бъде обречен на мизерия...Защото мизерия е да се живее по начин, по който са живели далеч, далеч в миналото, защото се върнахме години назад, защото мизерия е децата ти да живеят по-лошо, отколкото си живял ти, защото нормалното е да има напредък, да се съгражда. Защото народа ни е беден, а обществото ни е болно. Защото „демокрация” е само една смешна дума и по-голям страх от сега не е имало – страха да оцелееш и днес!

Въпреки тъгата, яростта, отвращението ми, днес е светъл ден – 24 май!

Кирил и Методий...завещали ни най-ценното нещо – писмото!
 „Върви народе, възродени,
към светла бъднина върви...”
Грамотният човек не може да бъде излъган, не може да бъде манипулиран, и ако бъде и достоен – не може да бъде купен!!!
„О, вий, които цяло племе
извлякохте из мъртвина,
народен гений възкресихте -
заспал в глубока тъмнина;”
Да се събудим! Все още сме народ(макар и разединен, макар и обезверен), няма накъде повече да бъдем мачкани, унижавани, използвани, да не позволяваме да дойде ден, в който да се срамуваме сами от себе си!
Да отворим очи, да не забравяме славното си минало, но да четем в бъдещето, да го спасим, длъжни сме да намерим пътя, дължим го – на себе си, на децата си, дължим го на светите братя – Кирил и Методий! За да ни има въобще!

Честит празник!



5 коментара:

  1. Изключително се радвам на факта,че вече има къде да те срещам и чета,Веси!Благодарение на Пепи те открих и честито ти лично кътче!Честит празник!Толкова хубаво си изляла мислите и душата си,прочетох го на един дъх.За съжаление отвращението ни е довело до такава апатия,че всеки вече си е казал,че нищо няма смисъл и затова сме се оставили шепа неграмотници и ненормалници да ни коват съдбите,да ни крадат и унижават.
    Ще се отбивам винаги с удоволствие,Веси!Хубава вечер!

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря, Роси, за толкова милите думи! Дълго време ползвах блога ти за начало на кулинарни разходки по всички блогове, освен съдържанието ми допада и визията му. Добре дошла си в моя малък свят, ще се радвам да ти е приятно!

    ОтговорИзтриване
  3. Този коментар бе премахнат от автора.

    ОтговорИзтриване
  4. Весе, не знам какво да кажа..Стъписах се от думите ти..Почувствах се като предател по отношение към България...Заболя ме сърцето, че съм безпомощна нещо да променя...Не! Не съм права...трябва само да се обеденим, да вдигнем глави, как-то са правели предците ни...Та ние сме БЪЛГАРИ, за бога...Един прекрасен народ дал на света азбуката...Един прекрасен народ дал на света невероятните родопски песни...Невероятния фолклор, по който чужденците полудяват..Знам това от личен опит...виждала съм, как в чужбина се учат наши танци и песни...Защо не си знаем цената, защо се продаваме за стотинки..защо бягаме от родината си и после плачим и треперим, когато самолета докосне българска земя.???..И сме готови да паднем на колене за да усетим мириса на родната земя...
    Моля Господ да се върна един ден....Защото само в България мога да дишам....свободно...
    Благодаря ти, Весе...

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аля, и аз благодаря, развълнуваха ме думите ти много...Да, ти от личен опит - далеч от Родината болееш и милееш за тук. Но при теб е друго - намерила си своята половинка далеч от родния дом и сте обречени - дали ти, дали той да не сте в родната страна. За любовта няма прегради и знам, че ще намерите баланса, дай боже да имате възможност често да сте и на двете места. Важно е, че се чувстваш и гордееш че си българка и носиш дома в сърцето си.
      Ще се оправи държавата ни рано или късно, всичко е кръговрат, ще дойде и това време, още повече, че наистина имаме потенциал, обнадеждават ме и резултатите от изборите (донякъде).

      Изтриване